Flagon SR от "Soprema"

синтетичнa хидроизолационнa мембранa произведенa от PVC (поливинилхлорид), с един усилващ слой полиестерна мрежа. Устойчива е на атмосферни влияния и ултравиолетови лъчи, на ветрови усилия, на пробиване, на цикли замръзване - топене. Мембраната е създадена с грижа към природата. Полага се посредством механично закрепване към основата. Предлага се в дебелина 1,2 мм, 1,5 мм, 1,8 мм и 2,0 мм.

Flagon SV от "Soprema"

синтетичнa хидроизолационнa мембранa произведенa от PVC (поливинилхлорид), с един усилващ слой от стъклени влакна (50 г/м2). Предназначена е за хидроизолация на покриви по баластовата система (обърнат покрив, покривна градина, с речен чакъл). Предлага се в дебелина от 1,5 мм.

ПВХ (PVC - P) синтетични мембрани за хидроизолация на основи на сгради и тунели

ПВХ (PVC - P) мембрани за хидроизолация за изкуствени водоеми, канали, резервоари, декоративни езера и плувни басейни

• Заваряване на шевовете на отделните листове на ПВЦ мембраната с горещ въздух - това е най - съществената и важна част от монтажа на PVC мембраните. Качественият шев е това, което осигурява водонепропускливостта. За правилното му изпълнение е нужно:

1. подходяща температура на горещия въздух,

2. адекватна скорост на придвижване на апарата или пистолета,

3. движение и натиск върху заваряваните повърхности,

4. разкрояване на мембраната и спазване на определена последователност при изпълнение на детайлите,

5. чисти и сухи повърхности

Температурата на заваряване зависи от климатичните условия – температура на околната среда и на основата, влажност на въздуха и наличието или отсъствието на вятър. Тя зависи още и от начина на заваряване – ръчно или с автомат, както и от размера на човката (препоръчва се да се използва накрайник с размер 40 мм за основното праволинейно заваряване и накрайник от 20 мм за детайлите). За  PVC хидроизолацията температурата трябва да бъде между 450˚С и 570˚С. И при ръчното заваряване и при използването на автомат температурата се настройва предварително. За да се провери дали е постигната оптималната температура за заваряване, дюзата се задържа на разстояние от 1 - 2 см над повърхността на мембраната и ако повърхността на мембраната „заблести”, това означава, че имаме оптималната температура и може да преминем към самото заваряване.

Скоростта на придвижване на автомата също се настройва предварително. При ръчното заваряване бързината на движение е въпрос на умение и опит на апликатора.

Накрайникът на пистолета за горещ въздух се поставя под ъгъл от 45о спрямо заваръчната линия.

Заваряването на ПВХ мембраната започва с почистване и подсушаване на местата на застъпване, след което те се фиксират точково с пистолета за горещ въздух през около 40 см, като се започва от средата и се върви към края, за да се избегнат нагъвания. Точковото заваряване на мембраната се извършва от вътрешната страна на препокриването. Фиксирането с горещ въздух има за цел отделните платна да прилепнат максимално по повърхността и да бъдат изпънати, което ще позволи и направата на идеален шев – без гънки и изкривявания. След като това е извършено, може да започне заваряването при споменатите условия.

След точковото заваряване следва предварително заваряване. Мястото на препокриване трябва да се завари по цялата дължина, като се оставя определено разстояние от ръба на отделните платна за основния шев. Когато се използва накрайник от 40 мм това разстояние трябва да бъде 4 см, а когато се използва накрайник от 20 мм – 3 см. Предварително завареният шев трябва да се провери за разслояване преди да се продължи с основния заваръчен шев.

Изпитването на заваръчния шев се провежда върху охладена мембрана с метална сонда за шевове. Сондата се прокарва по заварения ръб с достатъчен натиск, така че ако има дефект по шева, да може да се открие. Ако се открие дефектен шев, мястото около него трябва да се зачисти със съответните препарати и отново да се завари. След като мембраната се охлади, отново се извърша проверка с металната сонда. При много голямо замърсяване или извънредни обстоятелства може да се наложи да се завари лента от мембраната с широчина 15 - 20 см върху дефектното място по шева.

PVC синтетични мамбрани (ПВХ - поливинилхлорид)

PVC синтетичните хидроизолационни мембрани притежават много добри механични свойства, висока температурна и ветрова устойчивост, UV - защита и живот между 35 и 70 години. Хидроизолациионните мембрани могат да бъдат усилени с армировка от плетена полиестерна мрежа или стабилизирани със стъклен воал. Могат да се полагат свободно (баластирано полагане), чрез механично закрепване или чрез залепване към основата, като отделните платна са топлинно заварени по шевовете и образуват водонепропусклива връзка.

Синтетичните PVC  хидроизолационни мембрани намират широко приложение в хидроизолацията на:

• всички видове плоски покриви в жилищното и промишленото строителство,

• подземни структури (фундаменти и основи) и тунели,

• язовирни стени, резервоари за непитейна вода и канали,

• плувни басейни, изкуствени езера

• "зелени покриви"

PVC мембраната се произвежда от две прости съставки:

• изкопаеми горива (петрол или природен газ). Петролът или природният газ се обработват, за да се получи етилен

• сол. Солта се подлага на електролиза, за да се отдели естественият хлор.

Етиленът и хлорът се комбинират, за да се получи етилен дихлорид (EDC), който се обработва допълнително в газ, за да се получи винилхлориден мономер (VCM). След полимеризация, молекулата на VCM се преобразува във фин бял прах - винилна смола. За получаването на PVC хидроизолационната мембрана, винилната смола се смесва с различни добавки (стабилизатори за трайност и UV/IR-устойчивост, летливи пластификатори за гъвкавост, пигменти за цвят) и се подсилва с фибростъкло. ПВХ мембраните се произвеждат с дебелина от 1,2 мм до 2 мм и се предлагат с голяма цветова гама. Ролките се предлагат обикновено с ширина от 1 - 2 м и дължина от 20 - 25 м. Това Ви позволява да направите покриви с всякаква степен на сложност с минимален брой шевове.

ПВХ мембраните за хидроизолация на нови или ремонт на стари покриви са трислойни полимерни мембрани на основата на висококачествен пластифициран поливинилхлорид (ПВХ) и вградена армираща полиестерна мрежа. Първият (лицев) слой е произведен от висококачествена PVC смес, осигуряваща отлична UV - защита и противохлъзгащ ефект. Специалните добавки правят материала издражлив на високи и ниски температури и самозагасващ при пожар. Средният слой е от специална полиестерна мрежа, която гарантира на мембраната високи якостни качества и стабилност на размерите. Долният слой също е изработен от висококачествена ПВХ смес и обикновено има сив цвят. Разликата в цвета между лицивия слой и долния слой позволява много лесно, с просто око, да се установят повреди в покритието и бързо да се отстранят.

Предимства:

• Водонепропускливост

• Изключително леки - около 1,5кг/м2

• Отлична устойчивост на въздействията на околанат среда (УВ лъчи, агресивни течности)

• Висока устойчивост на механични въздействия (раздиране, пробиване и дори на градушка)

• Високи якостни показатели и еластичност

• Стабилност на размерите при ниски и високи темепратури

• Много добра пластичност при отрицателни температури - в PVC мембраните се влагат около 40% пластификатори

• Устойчивост на въздействието на микроорганизми

• Висока паропропускливост

• Бърз монтаж

• При ремонт на стари покриви не е необходимо да се отстранява съществуващата хидроизолация

• Дълъг срок на експоатация 

• Възможност за рециклиране

Недостатъци:

• Необходима е здрава и чиста основа

• Необходимо е използването на междинен (разделителен) слой между основата и ПВХ мембраната. Най - често се използва геотекстил.

• Задължително се полага от специалисти, обучени в монтажа на синтетични мембрани

• Трябва много точно да се определи посоката на водния поток

• Трябва да се определи силата на вятъра, върху която оказват влияние местността, в която се намира сградата, височината ѝ и площта на покрива. 

• Използват се специални уреди и инструменти при "заваряването" на отделните листове

• Ниската устойчивост към разтворители, масла и битумни материали.

• Съдържат голям процент летливи вещества, които постепенно се отделят във външната среда.

PVC (ПВХ) мембрани за хидроизолация на нови или ремонт на стари покриви

Защо да изберете ПВЦ мембрана пред рулонната битумна мембрана?

1. PVC мембраните имат по - голяма издръжливост на пробиване и скъсване

2. При PVC мембраните шевът е най - силното място. При рулонните (битумни) мембрани шевът е най - слабото място, защото температурата на газовия пламък не се разпределя равномерно и няма еднакво топене на битума и най - често покривът протича точно при шевовете на битумните мембрани

3. PVC мембраните имат висока УВ устойчивост. Те отразяват слънчевите лъчи и под тях винаги е прохладно. При рулонните (битумни) мембрани роля на УВ защита играе посипката, която пада след 3 - 4 години и битумът започва много бързо да старее, леките фракции се изпаряват и той се напуква

4. PVC мембраните са паропропускливи (покривът от ПВХ мембрана диша), докато битумните мембрани не са паропропуксливи и при попадане дори и на малко количество вода под мембраната се образуват балони, които в последствие се пукат и нарушават целостта на битумната мембрана

5. PVC мембраните запазват своята еластично при по - големи температурни амплитуди (от - 50℃ до + 80℃), докато рулонните мембрани бързо губят еластичността си дори и при по - ниски темепратури (от 0℃ до + 80℃)

6. Относно пожарната безопаснот, ПВХ мембраните не разпространяват огъня (самозагасват), докато битумните мембрани разпространяват огъня, горят и не самозагасват

7. PVC мембраните могат да се монтират целогодишно при температура от 0℃. Те не се "страхуват" от сняг, защото снега просто се замита и мембраната се полага (паропропусклива е!). Битумната мембрана е капризна на температурни промени. Тя може да се полага само при положителни темепратури от над +5℃ иначе се напуква. В същото време температурата при монтаж не трябва да надвишава +25℃, защото мембраната протича. Не се полага при дъжд и сняг, защото не пропуска пара.

8. При PVC мембраните много лесно се открива къде има нужда от текущ ремонт и на мястото се поставя лепенка. При битумните, рулонни мембрани е много трудно да се открие откъде тече и затова се налага да се ремонтират цели участъци. За да се спре протичането е задължетелно да се махне стария покривен слой и мястото да се остави да изсъхне или да се монтират отдушници.

9. Много съществена разлика е това, че при ПВХ мембраните производителят дава 10 години гаранция, а самият срок на експлоатация е над 30 години, докато при битумните мембрани производителят не дава гаранция, а екплоатационният срок не надвишава 5 - 7 години.

Технологични правила при полагане на хидроизолационни системи с ПВХ синтетични мембрани
  

Ще се опитаме накратко да Ви представим отделните етапи при полагане на PVC мембраната върху покрив, но Ви съветваме да се обърнете към добре обучени специалисти, за да получите максимално добре изпълнена хидроизолационна система с дълъг експлоатационен живот.

• Подготовка на основата - повърхността на основата трябва да бъде твърда, гладка, без остри издатини, почистена и суха, без следи от масла, боя, прах и др. Преди полагане на мембраната се поставя подложен слой от геотекстил. Не е допустим пряк контакт с полимери от други групи, като: пенополистирол, полиуретан, полиизоцианат и фенолсъдържаща пяна. ПВХ мембраните не са устойчиви на битум, мазнини, катран, масла и разтворители и ако са в контакт с такива повърхности, трябва да се използва разделителен слой от геотекстил с плътност мин. 300 г/м², за да се предотврати ускореното им стареене. При монтаж на PVC мембраните температурата на основата може да варира от -20℃ до +50℃, а тази на въздуха от -15℃ до +50℃. Ако се налага използването на химически компоненти, като например контактно лепило или почистващ препарат за мембрани, температурата на основата и на въздуха не трябва да е по - ниска от +5℃.

• Полагане на хидроизолационната ПВХ мембрана – започва се от най - ниската част на покрива, мястото където се оттича водата. Снадката между двете парчета не трябва да е точно върху точката на оттичане. Препоръчително е да е на отстояние поне 30 см от нея. Всяко платно трябва да се изпъва и подравнява, така че надлъжните застъпвания да са около 12 см, а напречните – 15см, като последните не трябва да са в една линия за различните платна. Правилото при застъпванията е, че горно парче е онова, което се намира на по-високо спрямо естествения път на водата. Платната по хоризонталната част на покрива се задигат на 5 - 7 см по вертикалата на покривните елементи – шахти, капандури, борд, комини и др. Обличането на всички детайли се изпълнява чрез предварително накроени парчета от мембраната, такива че да застъпват платната по хоризонтала с 12 см и самите те да се застъпват по вертикала с 12 см. За по-малки детайли, като отдушници, гръмоотводи, крачета на стойки и други, се подготвят маншони.

Начините за закрепване на синтетичните мембрани са три:

1. Механично фиксиране - това е най - ефективният метод за полагане на хидроизолационната мембрана срещу повдигане от вятър при леки конструкции. За образуване на крайното покритие откритата мембрана е свободно положена върху непрекъсната основа, например топлоизолация. В резултат конструкцията е много лека и може да компенсира движенията на сградата. Мембраната може да бъде механично закрепена към покривната основа, чрез:

•  използване на единични крепежни елементи

• закотвящи лайсни

При използване на единични крепежни елементи мембраните се фиксират, като се използват планки и скрепители, закотвени към покривната основа. Съседните листове се застъпват и снадките се заваряват с горещ въздух. Тази система предлага бърз и икономичен монтаж.

При система със закотвящи лайсни, листовете се полагат свободно и се закрепват посредством крепежни лайсни, фиксирани към основата със скрепители. След това лайсните се покриват и заваряват с мембранни ленти. Тази закотвяща система предлага висока устойчивост срещу повдигащите натоварвания от вятъра, които се предават през лентите върху покривната основа. 

Механичното фиксиране на ПВХ мембраната, чрез използването на единични крепежни елементи, става по цялата дължина на платното в зоната на застъпванията, на разстояние 1см от ръба му и през 25 - 35 см, а в зоната на напречните застъпвания – през 50см. Горното платно припокрива механично фиксираното с минимум 6см, за да може да се направи качествено заваряване на двете парчета. Задължително се извършва проверка на заваръчните шевове в края на всяка работна зона. Трябва да се изчака охлаждането на заваръчните шевове до температурата на околната среда преди извършването на проверката. Важна роля за механичното фиксиране играе силата на вятъра. Когато данните показват високи стойности, фиксирането е на по - често, а ширината на платната при външния периметър се намалява до 1м. В основата на бордовете по целия периметър мембраната се фиксира чрез противоветрени метални перфорирани профили и винтове през 25 - 30 см, като краищата на профилите се обличат с парчета мембрана и се оставя разстояние между тях от няколко сантиметра.

Вертикалните парчета ПВХ мембрана, ако са по - високи от 50 см се фиксират с винт и планка около средата на вертикалата, също на 1см от ръба на мембраната. Това междинно линейно хоризонтално закрепване се повтаря на всеки 50 см.

Завършването на хидроизолацията по вертикала става по два начина - чрез ламаринени шапки по периметъра или чрез метални лайсни. Последните са предварително разпробити на 5 см от двата края и през 25-30 см по дължината на самата планка. След механичното им фиксиране отворът между мембраната и основата се запълва внимателно и непрекъснато с уплътняващ полиуретан.

• Хидроизолационна система с ПВХ мембрана върху стоманобетонен плосък покрив - обикновено се изпълнява, като хидроизолационната мембрана се фиксира механично към основата. Между основата и PVC мембраната се полага разделящ и защитен слой геотекстил. Препоръчва се използването на синтетични мембрани с дебелина 2,0 мм

• Хидроизолационна система с ПВХ мембрана върху стоманобетонен покрив с по - голям наклон или монтаж по вертикални части - в тези случаи при полагането на синтетични мембрани се препоръчва използването на каширани с полиестерен геотекстил мембрани, които се залепят по цялата покривна площ с помощта на студено полагани лепила

• Хидроизолационна система с ПВХ мембрана върху ламаринен покрив - непосредствено върху ламарината се полага пароизолация, която предпазва топлоизолационния слой от водните пари. Полага се с 10 - 15 см застъпвания между отделните парчета. Изпъва се добре, оформя се и се изрязва около комини, отдушници и други детайли. Следва полагането на избрания топлоизолационен материал, който може също да бъде механично прикрепен. Препоръчва се това фиксиране да е отделно от фиксирането на самата хидроизолационна мембрана, като се използват 4 фиксиращи елемента на м2. Следва полагането на разделящ слой нетъкан геотекстил, чиито платна трябва да са изпънати с минимални гънки и 10 - 12 см застъпвания между тях. След монтажа на геотекстила се полага и самата ПВХ мембрана.

2. Цялостно или частично залепване на ПВХ мембраната към основата - когато покривната конструкция не може да бъде пробивана по технически причини, за да не се повдига от вятъра мембраната и слоя топлоизолация (ако има такъв) се залепват към основата. Този метод на закрепване е особено ефективен за бетонни основи и за ремонт на съществуващи покривни хидроизолации. Полагането на ПВХ мембрана чрез залепване, частично или цялостно, е вариант за почти всички покриви. Тази система е подходяща за много широк диапазон и геометрични решения. Използва се изцяло каширана с полиестерен геотекстил от долната страна ПВХ мембрана. Геотекстилът позволява мембраната да бъде изцяло залепена към основата с помощта на студено полагани лепила. Лепилото трябва да се нанесе върху цялата основа и да се разнесе с гумена ролка и перлонов валяк, за да се постигне равномерно нанасяне (да се избегне натрупване на лепило). ПВХ мембраната се полага върху лепилото, като се внимава тя да бъде разположена правилно и се притиска отгоре с валяк за ускоряване на залепването.

При изпълнението на хидроизолационна система с изцяло залепена синтетична мембрана е задължително механичното фиксиране по периферията на покрива и около покривните отвори, като капандури, покривни съоръжения, асансьорни клетки и други.

При монтаж на PVC мембрана чрез цялостно залепване върху основата, застъпването на отделните листове трябва да бъде минимум 5 см. Ако под синтетичната мембрана се полага топлоизолация застъпването трябва да бъде минимум 8 см, за да се избегне увреждане на топлоизолационния материал при топлинното заваряване.

Лепилата, които се използват трябва да бъдат с ниско съдържание на разтворители, да бъдат одобрени за употреба при покривни мембрани и да бъдат подбрани в зависимост от вида на основата. Лепилото се нанася на ивици, успоредни на края на мембраната, а не на зиг-заг. Подготвената площ трябва да бъде с размери, съобразени с отвореното време за работа на лепилото. 

3. Свободно положена PVC мембрана с покритие от баласт - при системите с покритие от баласт се разчита на теглото на същия (чакъл, паваж, озеленени покриви или друго средство) да фиксира свободно положената ПВХ мембрана. Армираната със стъклена мрежа хидроизолация се полага свободно, като преди да се нанасе предвиденото покритие (баласт, паваж или озеленен покрив) всички снадки се заваряват много добре посредством горещ въздух и върху мембраната се полагат защитни слоеве за предпазването на същата от механични повреди. 

Ако се изисква негорима покривна повърхност свободно положената покривна хидроизолационна мембрана се баластира с чакъл. Този метод се използва и ако ПВХ мембраната трябва да се предпази от механични въздействия (градушка или вандализъм) или за предотвратяване повдигането и от вятъра. Системата изисква малка поддръжка.

Ако се използва системата „зелен покрив“, се облагородява микроклимата на жилищни, търговски и обществени сгради чрез произвеждане на кислород и филтриране на въздуха. Простите "зелени покриви" и по - сложните покривни градини имат психологическа стойност за хората, тъй като много от живеещите в градовете чувстват, че градската среда, прекъсва контакта им с природата. "Зеленият покрив" е начин да се комбинира архитектурата с природата, да се смесят строителните материали с живи растения, суровите форми да се превърнат в меки и раздвижени. Независимо дали покрива целия покрив или част от него - той придава на сградата приветлив външен вид.

Покривите с настилка за движение на пешеходци или автомобили (паваж) осигуряват допълнително пространство под формата на алеи, паркинги и игрища.