Изграждане на „зелени покриви“

Увеличаването на градските площи и свързаното с това негативно въздействие върху околната среда и човека, непрекъснато повишава интереса към изграждане на „зелените покриви“

• „Зелените покриви“ допринасят за ограничаването на климатичните промени.
• „Зелените покриви“ увеличават зелените пространства и опазват биоразнообразието.
• „Зелените покриви“ водят до понижаване на енергийното потребление в сградите за затопляне през зимата и охлаждане през лятото. Проучвания показват, че сградите в големите градове са отговорни за 45% от емисиите CO2, а голяма част от тези емисии се дължат на отоплението и охлаждането на вътрешната среда на сградата.
• Растителността на „зелените покриви“ поема редица атмосферни замърсители – фини прахови частици, NOx, SO2. Това е от особено значение за градовете, в които често се формира смог.
• „Зелените покриви“ намаляват дневните температурни колебания, характерни за конвенционалните покриви.
• „Зелените покриви“ намаляват пиковите дебити и общия отток дъждовни води. В градски условия до 75% от валежите се превръщат в отток, тъй като не могат да проникнат в почвата. Зелените покривни системи съхраняват дъждовната вода в растенията и почвения субстрат и я изпускат обратно в атмосферата при изпаряването. През лятото „зелените покриви“ могат да задържат 70 – 80% от валежите, а през зимата 10 – 35%.
• Доказано е, че „зелените покриви“ увеличават ефективността на фотоволтаичните панели. Растителната покривка повишава ефективността на панелите чрез поддържане на подходящ микроклимат около тях и понижаване на температурните колебания.
• Почвеният субстрат и растенията осигуряват защитен слой за строителните материали, изграждащи конструкцията на покрива.
• Комбинацията от почва, растения и въздушни слоеве в „зелените покриви“ действа като звукоизолираща бариера. „Покривните градини“ могат да понижат звука в сградата с до 8 dB.

Видове „зелени покриви“

Има няколко различни вида „зелени покриви“–интензивни, полуинтензивни и екстензивни. Основната разлика между тях е дълбочината на субстрата и използваната растителност

• Интензивни „зелени покриви“ – дълбочина на субстрата между 150 – 1500 мм. Растителност – тревисти растения, храсти и дори дървета.
• Полуинтензивни „зелени покриви“ – дълбочина на субстрата между 150 – 500 мм). Растителността обикновено включва треви, храсти и нискостеблени дървета.
• Екстензивни „зелени покриви“ – дълбочина на субстрата 20 – 200 мм. Изискват малко или никакво поливане. По – евтини за конструиране и поддръжка. Обикновено се засаждат с мъхове, сукуленти, диви цветя и треви, които могат да оцелеят в условията на плитък субстрат и ниско съдържание на хранителни елементи.

Конструкция и компоненти на „зелените покриви“

При проектирането на „зелени покриви“ на нова или съществуваща сграда следва да се отчете тяхното тегло. При изчислението на товара трябва да се има предвид теглото на напоения с вода субстрат!

Обикновено слоевете, от които се изграждат „зелените покриви“ са седем:

1. Пароизолационен слой.

   Пароизолационните мембрани гарантират отлична паронепропускливост и предпазват топлоизолационния слой от водонапиване и омокряне. Натрупването на водни пари в топлоизолациония слой компрометира неговата функционалност, както и функционалността на цялата покривна система. Много често с цел пестене на средства за пароизолация се използва само полиетиленово фолио, но коефициентът му на дифузно съпротивление е далеч под минимума, още повече, че снадките на отделните листове не са залепени и свободно пропускат водните пари.

Ние от „ЕС ДЖИ ЕЙ ХИДРОСИСТЕМС“ ЕООД препоръчваме употребата на полиуретан битумна пароизолация (хидроизолация), защото този материал притежава много по – висок коефициент на дифузно съпротивление от полиетилена и е безшевен (липсват снадки между отделните листове).

2. Топлоизолационен слой

• Полиуретанова пяна – полиуретанът и уникалната му технология на безшевно нанасяне осигуряват един качествен топлоизолационен слой.
• EPS (експандиран полистирол, стиропор)
• XPS (екструдиран полистирен). Особено подходящ е на места, подложени на екстремни натоварвания на натиск и влага
• PIR плоскости (полиизоцианурат). Отличават се с висок коефициент на топлопроводимост. Имат висока плътност и голяма устойчивост на натиск
• Каменната минерална вата. Предлага топлинна, звукова и противопожарна защита

3. Полиетиленово фолио,

   което се полага точно преди замазката (или бетона) за наклони. То предотвратява бързото изтичане на направната вода и последващото напукване от съсъхване.

4. Замазка или бетон за наклони.

   Ако се налага „зеленият покрив“ да поема трафик (пешеходен или автомобилен) върху монтираната топлоизолация трябва да се положи замазка или лек бетон за наклони. За съжаление това е “мокър процес”, който изисква време за съхнене.

5. Водонепропусклив (хидроизолационен) слой,

   който задължително трябва да е кореноустойчив

• PVC синтетична мембрана
• ТПО синтетична мембрана
• ЕПДМ синтетична мембрана (етилен пропилен диен мономер)
• Полиуретан битумна мазана хидроизолация
• Хидроизолация на основата на чисти алифатни полиуретанови смоли

6. Геотекстил.

   Наричан още геосинтетика, този продукт се използва в строителството за дрениране, сепариране (отделяне), филтриране, укрепване на насипи (диги) и скатове, и др. При изграждането на „зелени покриви“ геотекстилът разделя хидроизолацията от дренажната мембрана като същевременно я предпазва. Много често самите дренажни мембрани са едностранно или двустранно каширани, т.е. съдържат в себе си геотекстил.

7. Отводнителен (дренажен) слой.

   Основната му функция е да намали събирането на дъждовна вода на покрива, което би довело до структурна умора на конструкцията и да осигури подходящите дренажни условия за растенията. Дренажният слой може да бъде изграден от пясък, чакъл, натрошени тухли и керемиди или от профилирани пластмасови листове.

8. Геотекстил.

   Този втори слой геотекстил играе ролята на филтър. В много случаи профилираните пластмасови дренажни листове се предлагат със закрепен към тях слой геотекстил.

9. Субстрат.

   Този слой осигурява механична опора, порьозна структура, хранителни вещества и дренаж, необходими за отглежданите растения.

10. Растителна покривка.