Видове импрегнатори

Има три основни типа продукти за ходрофобно импрегниране, базирани на три различни технологии:

• На база силан. Хидрофобните импрегнатори на база силан имат най-голяма проникваща способност, поради което осигуряват по-дълготрайна и надеждна защита. Дълбоката пенетрация се дължи на факта, че молекулите са неполярни и с малки размери (0.4 – 1.5 nm). Те биват вододисперсни и на база разтворител, като вторият вид са силно летливи. Силановите импрегнатори са алкалоустойчиви и притежават отлична паропропускливост. Подходящи основи, които не потъмняват - бетон.
• На база силоксан. Хидрофобните импрегнатори на база силоксан имат по-слаба проникваща способност в сравнение с тези на база силан. Това се дължи на неполярните молекули със среден размер (3 nm – 30 nm). Те също са вододисперсни и на база разтворител, но в този случай са слабо летливи. Хидрофобизаторите, на база силоксан, са алкалоустойчиви и притежават отлична дифузия на водните пари. При по-висока концентрация на импрегнаторите от този вид има риск от потъмняване на основата. Сред подходящите основи са: бетон, тухла, керемида, естествен и изкуствен камък.
• На база силиконат. Хидрофобните импрегнатори на база силиконат имат ниска проникваща способност, поради полярните молекули, въпреки малкия им размер (0.3 nm – 0.6 nm). Този вид са само вододисперсни. Проникват слабо и могат да бъдат отмити в първите 24 часа. Имат кратък жизнен цикъл и са неустойчиви на алкали. Силиконатите притежават отлична дифузия на водните пари, а подходящи за тях са основите - тухла, керемида, естествен и изкуствен камък. 

Импрегнатори за бетон - видим бетон и готови бетонови елементи

Импрегнатори за естествени камъни

Импрегнатори за тухли, клинкер и керемиди

Импрегнатори за керамични плочи (гранитогрес, теракота, фаянс) и фугите между тях

Импрегнатори за фасадни мазилки на стари или нови сгради

Импрегнатори за дърво

Импрегнатори за стъкло и стъклени повърхности 

Импрегнация (от латински Impregnatio - напълване) представлява процес на "напояване" или по - точно въвеждане на различни химични вещества в строителни материали като:

• Бетон или готови бетонови елементи

• Фиброцимент

• Естествени и изкуствени камъни - варовик, полирани и неполирани мраморни повърхности, гранит

• Открита зидария или декоративни тухли

• Керемиди

• Различни видове мазилка

• Гипсокартон

• Теракота, гранитогрес, порцелан

• Фуги между плочки

• дървени плоскости и др.

с цел тези повърхности да станат непромокаеми и водоустойчиви.

Обработените повърхности добиват нови ценни качества като:

• Здравина и дълготрайност

• Отлична водонепропускливост

• Защитени са от образуване на петна от бензин и моторни масла

• Защитени са от образуването на соли

• Защитени са от натрупването на прахови частици от атмосферата

• Защитени са от замърсяване с хранителни продукти в хранително - вкусовата промишленост

• Защитени са от влиянието на ниските температури

• Защитени са от проникването на карбонати

• Блокират проникването на дъждовна вода и морска вода

• Устойчиви на фотохимични и ултравиолетови лъчи

• Устойчиви към развитието на плесени и мухъл 

• Намалена топлопроводимост - спестява се енергия

• Графитите лесно се почистват

Като цяло импрегнаторите не променят външния вид на основата, върху която се полагат, но се препоръчва прилагане върху пробни участъци, преди окончателното нанасяне.

Препоръчително е импрегнаторите да се нанасят върху сухи повърхности, но съвременните средства за хидрофобизация могат спокойно да се положат и върху влажни основи.

Какво представлява хидрофобният импрегнатор?

Хидрофобният импрегнатор е повърхностно положена невидима система за защита на минерални строителни материали (бетон, мазилка, тухлена зидария и др.) и дърво, която ефективно увеличава дълготрайността им, без да променя значително външния вид на третираната повърхност, поради малкия размер на молекулите си. 

Освен това обработената повърхност запазва способността си да "диша" т.е. запазва се свободната дифузия на водните пари. Свободната дифузия на водни пари е от изключителна важност, тъй като това позволява изпарението на остатъчната влага от вътрешността и изсъхването на основата, което от своя страна предотвратява ефлоресценцията (изсолването) и значително редуцира корозионните процеси. 

При третираните повърхности се наблюдава намаляване на повърхностното напрежение на водните молекули  и увеличаване на междумолекулното им привличане.